Американски писател направи потресаващи разкрития за един от най-зловещите експерименти в историята на психологията (ВИДЕО)

В почти всички учебници по социална психология се дава като пример един от най-известните експерименти, придобил популярност като „Станфордския експеримент“ – на името на университета, където е направен през 1971 година.

Целта е да се докаже, че хора, поставени при различни условия, могат да променят поведението и дори да стигнат до неподозирана за самите тях агресия. Авторите на експеримента твърдят, че са събрали като доброволци студенти с еднакъв социален и психологически статус.

Половината от тях са поставени в състояние на зависимост като затворници, а другите стават надзиратели. Експериментът е прекратен преждевременно. До такава степен се променя поведението и в двете контролни групи от доброволци.

Години по-късно американски писател твърди, че експериментът всъщност е фалшификат. Бен Блум стига до този извод, след като успява да разговаря със „затворници“ и „надзиратели“ и изследва архива на университета.

През август 1971 година заключеният в мазето на Станфордския университет 22-годишен Дълглас започва да удря по вратите и да крещи, че изгаря отвътре и трябва да излезе. Именно този момент става ключов в най-мрачният експеримент, проведен от учените в областта на психологията през миналия век.

Това е опит, който е извършен от американския психолог Филип Зимбардо с участието на 18 доброволци. Задачата му е била да изследва реакциите на човек, който е лишен от свобода.

Доброволците били студенти, а за участие в експеримента им обещали да платят по 15 долара на ден. Всичко трябвало да продължи две седмици. Мъжете били разделени на случаен принцип на затворници и надзиратели.

Самият Зимбардо също се включва в опитите. Той дава наставления на „охранителите“ и им обяснява, че не трябва да упражняват физическо насилие спрямо затворниците, но могат да ги накарат все пак да се почувстват безпомощни.

Само след няколко дни упражняване на „професията“, надзирателите започнали да издевателстват над затворниците. Не им давали да спят или да ходят до тоалетна. Те от своя страна изпадали в истерия и се опитвали да протестират. С течение на времето помещенията, в които се провеждал експериментът, станали мръсни и мрачни.

И ето как след толкова години американският учен и писател Бен Блум съобщава, че експериментът всъщност бил в постановка. Той разкрива, че е намерил в архивите на Станфордския университет свидетелства, в които се казва, че поведението на някои от „затворниците“ било инсценирана.

„Дълбокото, по-значимо въздействие на експеримента е в това, че всички ние имаме неизчерпаем източник на потенциален садизъм, който се крие в нас и чака възможност да излезе на повърхността“, пише Блум.

В други записки, намерени от него в архива, един от надзирателите също признава, че се е правел на садист. Той се държал така, че действията му впоследствие да бъдат възприети като естствена проява на жестокост.

Както пише Daily Mail, по-рано група учени критикува забележките по повод на появилите се подробности и разкрития за един от най-зловещите експерименти в историята на психологията.