Как цената на живота скочи двойно и защо ще плащаме много по-скъпи застраховки за колите си

Един пенсионер ще трябва да заделя 2 от 12-те си пенсии за „Гражданска отговорност“, ако иска да управлява автомобила си

Цената на задължителната за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“ отдавна е като част от социалната политика на държавата, пише вестник „Капитал“. За всички е ясно, че тя не е достатъчна да покрие рисковете, но никой не смее да посегне на най-свидното – колата. И така с леко надзорно притваряне на очи ситуацията се запазва от години, а застрахователите покриват загубите по тази полица с печалбите по други – най-вече Каско.

В последните месеци индикациите, че полицата ще поскъпва, идваха отвсякъде. Първо, от недомислена идея с отчисления от нея да се плаща на земеделците, пострадали от градушки, после и от извънредния анализ на Комисията за финансов надзор (КФН), според който сегашните цени на застраховката не са адекватни. Предстоящото въвеждане на системата бонус-малус, която ще награждава добрите шофьори с по-евтина полица и наказва с по-високи цени тези с провинения, също е фактор, който прави застраховката по-скъпа за много хора.

И ако за тези неща публиката бе някак подготвена и очакванията бяха за плавна корекция на цените, то изневиделица връхлетя най-сериозният аргумент за поскъпване, при това шоково. С промяна в начина, по който се обезщетяват близките на загинали, включително при катастрофи, за застрахователите се отваря огромен по размер разход, който неминуемо ще трябва да се включи към цената на най-масовата застраховка. За да не се стигне дотам, ще трябват спешни законови поправки.

Предисторията

През пролетта на 2016 г. Върховният касационен съд (ВКС) започва производство, което изследва въпроса дали в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, влизат братята и сестрите, както и бабите, дядовците и внуците. До този момент имащите право на компенсация са само съпрузи, родителите и децата на загиналия, както и този, с когото е живял на семейни начала. Периметърът е очертан по социалистическо време през 1961 г. от Пленум на действалия тогава Върховен съд.

След двегодишни разисквания и едно особено мнение в края на юни тази година трите колегии на Върховния касационен съд (ВКС) – наказателна, гражданска и търговска – излизат с общо решение, което разширява първоначалния кръг на имащите право на обезщетение с вече изброените лица. Нещо повече: освен тях, за компенсация могат да претендират и хората, с които преди смъртта си починалият е създал „трайна и дълбока емоционална връзка“, което отваря вратата още по-широко.

Мотивите на върховните магистрати са, че обществените отношения са се развили от времето на онзи пленум преди 57 години и съвременните изисквания за справедливост вече са други. Освен това такава е практиката в повечето европейски държави (Гърция, Италия, Франция, Германия) – да се дава право на обезщетение на по-широк кръг от близки лица. Решението, с което излиза ВКС, е окончателно, но понеже е тълкувателно, засяга не само случаите, които ще излизат оттук нататък, а и тези, за които не е изтекъл 5-годишният давностен срок. Това означава, че близките на загинали в криминални деяния, злополуки или катастрофи могат да предявят в съда иск за парична компенсация.

По информация на запознати с деловодната практика в съдилищата и особено в Софийски градски съд (СГС, за краткото време от излизането на тълкувателното решение досега е натрупан сериозен обем от искове, като непрекъснато идват нови. Донякъде това се дължало на активната дейност на 8 – 9 адвокатски кантори, които в бранша жаргонно са си спечелили прозвището „гробари“, тъй като издирват клиенти и им разясняват възможността за спечелване на съдебни дела срещу възнаграждение. Най-пострадали от тази дейност са застрахователните компании, които изчисляват, че ако трябва да платят допълнително за смъртните случаи в катастрофи за последните пет години, трябва да намерят между 800 млн. и 1.3 млрд. лв.

Защо това е проблем

В цената на задължителната „Гражданска отговорност“ досега е бил калкулиран рискът от средно 650 загинали в катастрофи годишно и обезщетяване на 2.5 души с по 95 хил. лв., обясни експерт от бранша. Той добави, че в техническите резерви няма заделен ресурс, с който да се платят прииждащите претенции по стари случаи. Възможност да го набавят е от потребителите през цената на застраховката, която при така разширения периметър трябва да се удвои от сегашните 200 – 220 лв. Тогава обаче има опасност някои шофьори да спрат да се застраховат, с което не само че компаниите няма да могат да съберат необходимите средства, но и би се отворил остър обществен проблем. За разлика от повечето застраховки ГО пази не сключилия я, а другите на пътя – именно затова е задължителна и за да работи, трябва да са обхванати практически всички автомобили (щетите, предизвикани от водачи без сключена полица, се покриват от фонд, запълван с вноски от застрахователите).

„Разчетената нова цена ще бъде непосилна за българските домакинства“ – смятат от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), като обясняват, че в момента за годишна застраховка отива средно 25-61% от месечния доход при средно за Европа между 8-20%. „Един пенсионер ще трябва да заделя 2 от 12-те си пенсии за „Гражданска отговорност“, ако иска да управлява автомобила си. На практика ще бъдат засегнати всички домакинства в страната, като се има предвид, че броят на полиците в момента е над 3 млн.“, добавят от асоциацията. Ето защо от там търсят съдействие от депутатите в парламента за приемане на спешни мерки.

В същото време от кантори, специализиращи в такъв тип дела за обезщетения, са категорични, че шансовете за спечелване на дела по тълкувателното решение на ВКС са високи. Адвокат Иван Йовчев  смята, че до две години съдът ще е утвърдил практика по новите казуси. „Аз очаквам да постъпят доста искове, като всяко дело ще бъде решавано конкретно, според спецификите“, обяснява юристът. „Практиката ще е много интересна, защото тълкувателното решение отваря вратата широко и тук влизат снахи, зетьове, включително еднополовите двойки при съвместно съжителство. При всички положения ще зависи от самото доказване на много близки отношения, тоест няма да се приема априори“, добавя Йовчев.

Той обръща внимание, че този тип дела ще бъдат разглеждани при нов режим на подсъдност, който е в ущърб на лицата, търсещи обезщетение. Досега те се гледаха основно в София, където се намират централите на застрахователите, но вече ще се разпределят по местоживеене. „И сега имаше възможност да се избират три подсъдности, но масово хората избираха адреса на застрахователя. Причината е, че размерът на обезщетенията, които се присъждат от някои съдилища извън София, е доста по-нисък“, посочва адвокатът. Друг проблем според него ще възникне с необходимостта по тези дела да се назначават сложни експертизи, за които капацитетът в провинцията е ограничен.

Какво да се прави

Предложението на браншовата асоциация е да се внесат поправки в Кодекса за застраховането, които да определят еднократни и фиксирани размери на обезщетенията във връзка с неимуществените вреди. Това би могло да означава както лимит на отговорността за застрахователя до определена сума, така и таван на компенсацията, което едно лице може да получи. Например ограничението за смърт да е 40 хил. евро, които се поделят между колкото наследници се появят. Отсега е ясно, че това би срещнало отпора на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, според която застрахователите са знаели от две години, че се върви към такова решение и е можело да вземат мерки, за да не става толкова критично.

Дори и депутатите да се съгласят, че този подход е правилният, и задвижат бързо промените, те биха могли да действат само занапред, доколкото въвеждането на законови поправки със задна дата противоречи на конституцията. Така че това не изчиства надвисналия проблем с плащанията за пет години назад и суми от порядъка на десетки, а за най-големите застрахователи в този сегмент и стотици милиони левове.

Освен това застрахователите биха се сблъскали с друг проблем в българското правораздаване, а именно липсата на единна методика, по която се присъждат обезщетения за претърпени нематериални вреди. В практиката си освен преживените болки и страдания магистратите вземат предвид и пропуснатите ползи, за близките на загиналия, пресмятайки възрастта и доходите му. Така може да излезе, че цената на човешкия живот има драстично различна цена, което би било несправедливо. Друг проблем е, че по тези нови дела тепърва ще се трупа практика, а с подготвяната децентрализация на правораздаването хаосът може да стане абсолютен.