Днес имен ден празнува името, което означава „баща на мнозина“

Честит имен ден на Аврам.

Аврам от еврейски означава баща на мнозина. Енергията, която името носи, е на твърдоглавост и чувствителност.

Свети Яков Алфеев принадлежи към числото на славните и всехвални дванадесет апостоли Христови. Светата Църква го знае като брат на св.

апостол и евангелист Матей.

След слизане на Пресветия Дух на Петдесетница, Яков Алфеев заедно с другите апостоли проповядвал словото Божие най-първо в Йерусалим и цяла Палестина, а след това и в редица близки и далечни страни.

Бил заедно с апостол Андрей Първозвани в Едеса. Също ходил на проповед в Газа, Елевтеропол и по всички други, определени от жребия му места. Бил продължително време в Египет. Престоял доста време в град Острацин, където запечатал своите апостолски подвизи с мъченическа смърт. Бил разпънат на кръст. В деветия век Теофан Никейски написал в чест на св. апостол Яков Алфеев канон, който сега светата Православна църква пее в деня на неговата памет.

В тоя ден Църквата се обръща към християните с такива думи: „Да възпеем с похвали, като богопроповедник, този който твърдо вложи в душите на благочестивите люде истините на мъдростта!“ Преподобните Андроник и Атанасия, съпруг и съпруга, живеели в Антиохия в петия век. Те угодили на Бога с праведния си живот. Благодушно понесли изпратеното им изпитание – били лишени от двете си любими деца.

Те посветили себе си на монашески живот, заради който се разделили, макар че били предани един към друг. На Бога било угодно да им яви, че всички земни печали в Негово име се обръщат на радост и спасение. За любещите родители нищо не могло да бъде по-тежко от смъртта на техните деца.

Андроник и Атанасия се грижели редовно да спасяват от скърби ближните наоколо. Имали постоянни грижи за болни, странници, бедни. Добрите си дела придружавали с молитва и постническо въздържание. И ето че в това време, когато те се грижели да утешават другите, техните собствени деца – Иван на 12 години и Мария на 10 години – заболели тежко и починали.

Всички жители на Антиохия споделили скръбта на родителите. Сам архиепископът с многобройно духовенство, при стечение на голямо множество богомолци, извършил погребението на децата при храма „Св. мъченик Юлиан“. Атанасия била неутешима в скръбта си, макар че й било изразено толкова топло съчувствие. Неотлъчно стояла на гроба на децата. Нямала желание да се върне у дома си.

Но Бог не оставил без утеха и вразумление тия, които Му угодили с праведния си живот. В чудно видение било открито на плачещата при гроба майка, че не за децата, а само за греховното състояние в света трябва да се проливат такива изобилни сълзи.