Невролог с шокиращо твърдение за рибата тон!

В това уверява руският невролог д-р Павел Бранд, к.м.н., коментирайки упоритите митове не само за ваксините, но и за други заболявания и състояния.

“Най-вредни уж били съединенията на живачните соли, наричани мертиолат. Но съдържанието на тези вещества във ваксините е минимално. В една стандартна порция риба тон се съдържа повече мертиолат, отколкото във всички ваксини, които поставят на детето през първата годинка от живота му. Освен всичко друго, това съединение е нетоксично и се отделя много бързо: само след месец не остават никакви следи от него в организма”, твърди специалистът.

Д-р Павел Бранд

То бива добавяно във ваксината, за да увеличи срока й на годност. Кампаниите, които антиваксърите правят за премахване на живачните съединения от ваксината, са добре дошли за фармацевтичните компании. Те вече пускат на пазара ваксините не в многодозови опаковки, а в минишприцове, което увеличава тяхната цена.

“Що се касае до аутизма и ваксините, има само едно фалшиво изследване на Андрю Уейкфийлд  по този въпрос. А цялата работа е в това, че той е измислил собствена ваксина против морбили и решил да дискредитира препарата, който към този момент се предлагал против този вид шарка. В крайна сметка, става дума за изкривено, непотвърдимо изследване, което, както по-късно се изясни, той въобще не е провеждал. Уейкфийлд си е измислил изследване, което уж показвало връзката между аутизма и ваксината против морбили. Истината е, че никой никога не е откривал каквато и да е връзка между ваксините и аутизма”, допълни д-р Бранд.

Най-често моментът на поставяне на диагнозата “разстройство от аутистичния спектър” е между първата и втората годинка на детето, което съвпада с времето на интензивната му ваксинация. Още един аргумент на антиваксърите гласи следното: епидемиите си ги има, значи ваксината е безполезна.

“Истината е, че епидемиите намаляха и то много. Това е свързано с различни фактори: с екологията, с достъпа до чиста вода, обаче така или иначе, ваксинацията все още остава най-мощната бариера на пътя на инфекциите. Именно заради глобалната ваксинация в средата и края на ХХ век всички имаме т.нар. популационен имунитет, който ни защитава от епидемии. Но веднага щом този популационен имунитет започне да се понижава, да намалява, т.е., броят ваксинирани хора спадне под определения праг, инфекциите се възраждат и продължават да шестват, независимо от всички предприети мерки. Има редица примери в това отношение – през 90-те години избухва епидемия от дифтерия в Русия. А през седемдесетте години в Англия, когато те решили, че са победили коклюша и прекратили ваксинацията, възникнали хиляди нови случаи на това заболяване. Същата история сега се повтаря със стотиците случаи на морбили в Източна Европа. Затова съвсем естествено, в днешно време ваксинацията е не по-малко важна, отколкото преди 100 години”.