Що е Западнонилска треска и има ли опасност за българите?

Все още е рано за разпространение на Западнонилска треска в България, късно е обаче за обработка на водоемите, това трябваше да се случи в края на зимата, за да се избегнат ятата с комари. Това коментира в Сутрешния блок на БНТ проф. Ива Христова от Националния център по заразни и паразитни болести.

У нас такива случаи се регистрират в разгара на лятото – през юли и август. Регионите с голяма циркулация на вируса са по Дунав – най-вече Русе и Силистра, от останалите най-рискови райони са Варна и София област.

В единични случаи се стига до възпаление на Централната нервна система. За миналата година има 15 регистрирани случая на заразени със Западнонилска треска, предимно при хора над 60 години.

Западнонилската треска е вирусна зоонозна инфекция с природноогнищен характер и трансмисивен механизъм на предаване – чрез ухапване от комари.

Причинителят – вирус „Западен Нил“ е РНК вирус, част от семейството на флавивирусите. За първи път е изолиран през 1937 г. от кръвта на болна жена с температура, живееща в провинция Западен Нил в Уганда.

Разграничават се две генетично различни подгрупи щамове на вируса:

вирусите от първа подгрупа са по-разпространени и се срещат в Африка, Близкия Изток, Европа и Северна Америка и са причинители на големи епидемии вирусите от втората подгрупа , циркулиращи в Африка, са внесени напоследък в Европа (Унгария, Румъния, Гърция).

Резервоарите на вируса в природата са диви птици и животни. Хората се заразяват основно при ухапване от комар (предимно комари Culex), но е възможно възникване на инфекция и при органна трансплантация и чрез преливане на кръв. Виремията при хората е с ниски стойности и продължава кратко, затова не се осъществява предаване на инфекцията от човек на човек. Човекът се явява „задънена улица” за епизоотичния процес.
Инкубационният период на заболяването варира между 3 и 14 дни.

Западнонилската треска обикновено протича леко, или умерено тежко, с грипоподобни симптоми – температура, главоболие, отпадналост, възможна е и появата на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и на гастроинтестинални смущения. При голяма част от заразените инфекцията може да протече безсимптомно. По – тежки неврологични форми на болестта като енцефалит, менингоенцефалит или менингит са редки, предимно при хора в напреднала възраст. Такива случаи са 1 на 140-320.

Лечението на заболяването не е специфично, провежда се симптоматична терапия.

Диагнозата на Западнонилска треска се поставя по епидемиологични и клинични данни („вероятен“ случай), както и лабораторно – чрез доказване на специфични антитела в периферната кръв („вероятен“ случай) или чрез вирусна изолация, молекулярни тестове и доказване на антитела в ликвора („потвърден“ случай).