Д-р Димитър Стаматов обясни как да се отървем от щръкналите кокалчета на краката

Д-р Димитър Стаматов е специалист в сферата Ортопедия и травматология в УМБАЛ “Пълмед” – Пловдив. Завършва Медицинския университет в Пловдив.

Натрупал е професионален опит в редица лечебни заведения в страната и чужбина, сред които ЦСМП Пловдив, NHS Shepton Mallet Treatment, Gatwick Park Hospital, Orthopaedics Salisbury District Hospital, Orthopaedics Brighton University Hospitals, МБАЛ Пловдив.

Интересите му са във всички сфери на ортопедията и травматологията, но най-вече в ендопротезиране на долен крайник, хирургия на ходилото и детска ортопедия. Д-р Стаматов е член  на Българска ортопедична и травматологична Асоциация /BOTA/, Дружество по хирургия на ходилото /BFAS/, AO Trauma International, GMC UK.

– Колко често срещано заболяване е халукс валгус? 

– Диагнозата халукс валгус (         ), “кокалчета на пръстите на краката” или “бунион” e добре познат проблем за съвременната жена. Представлява изкривяване на палеца на ходилото в посока малките пръсти, като впоследствие се оформя костна издутина по вътрешната повърхност на стъпалото. Палецът може да се завърти, а притисканите от него малки пръсти също да се деформират, даже да го възкачат. Ходилото става грозно, но и болезнено. Трудно се намират подходящи обувки, продължителното ходене започва да става с почивки или с временно събуване. Предпочитаните от повечето жени високи токове и тесни отпред елегантни платформи стават невъзможни за ползване.

– Какви хора засяга – по-млади или по-възрастни? Зависи ли от професията, която те упражняват?

– Говоря в женски род, защото заболяването е предимно при жени (Ж/М = 8/2). Заболяването се среща при около 35% от женската популация в световен мащаб. Оплакват се от болки, търсят съвети от семейния лекар или от специалисти ортопеди, а не смеят да предприемат нищо като лечение. Проявява се във всички възрасти, като при деца обикновено е следствие на друго нервно-мускулно заболяване. Халукс валгус донякъде е и професионално заболяване. Среща се по-често при хора, чийто професии налагат носенето на тесни обувки – модели, работници в различни фабрики, строители и др.

Д-р Димитър Стаматов

– Как се провеждат диагностиката и лечението?

– Диагнозата обикновено се поставя от самите пациенти – забелязват, че имат изпъкнало кокалче, а помощ от специалист се търси само в краен случай за съжаление. Предлаганите в мрежата различни устройства (сепаратори на пръстите, лепенки за омекотяване на оформилите се мазоли, приспособления за “изправяне” на палците по време на сън) не могат да решат трайно проблема. Те помагат само в началните фази на заболяването и то за да го забавят. Единственият вариант за разумно лечение е оперативното лечение. Това поражда естествен страх у пациентите. Често се чува репликата: “Докторе, не смея да се оперирам – тези операции не били успешни!”. Не мога да се съглася с това. В началото по-опитните ортопеди обясняваха, че за лечението на това заболяване има повече от 200 вида операции, което означава, че никоя от тях не е достатъчно ефективна или сигурна. Това обаче беше отдавна.

Правилната предварителна оценка на ходилото (по външни, рентгенови и плантографски критерии), както и използването на прецизни инструменти и специални за целта импланти, направиха стъпалната хирургия много по-сигурна и гарантираща оздравяването. Прилаганите днес оперативни процедури са “само” няколко (5-6). Коя точно да се избере, се решава по определен алгоритъм, съобразен с тежестта на деформацията. Тогава възможните грешки или неуспехи са минимални. Времето за възстановяване – използване на помощни средства и на специални обувки, е за много кратко време или изобщо не се налага такова. И всичко това работи успешно по света! Неслучайно през последните 10 години се разработи нова подспециалност на ортопедията, наречена “подиатрия” – наука за лечение на стъпални заболявания. Водещи специалисти в “подиатричната хирургия” днес са от САЩ, Канада и от повечето западни държави. Тези нови правила се прилагат вече и в България.