Скоро е Игнажден-Всеки знае за най-известното поверие за първият гост, но малцина са запознати с другите интересни гадания

Сигурно няма друг такъв празник, който се свързва с толкова много поверия.

Ще се опитаме да ви представим най-популярните, онези, които все още се изпълняват в някои краища на България, но е добре да се знаят, за да останат във времето и да не се забравят, въпреки че няма да се спазят от всеки.

В българските вярвания денят се нарича Игнажден и за народа на 20 декември започва Новата година. Денят се смята, че има магическа сила и за това предците ни следели всички символи и знаци през този ден, извършвали се и много магически ритуали.

В огнището се слагало голямо дърво, наречено Бъдник , с него се викало Бъдни вечер.

Вярвало се, че ако надникнеш в огъня на Бъдника, ще видиш миналото и настоящето си. Неомъжените моми слагали в огъня Еньовска китка за да видят лика на съпруга си.  Много характерен за този ден е ритуалът „Полазване“. Домакините били в очакване кой ще бъде първият гост в дома. Какъвто е „полазникът“, такава ще е годината, смятали те. Полазникът пристигал рано сутрин, носейки дърво в ръката, поздравявал стопаните и пожелавал:

„Да ви е честита младата година!“. След това разравял с пръчка добре огнището с Бъдника, за да излязат искри и изричал: „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица, мед и масло, бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!“. След това поръсвал с пшеница и благославял да порасне жито там дето е расло и дето не е расло. На стола, където стоял Полазникът, слагали глава чесън против магии, след това стопаните го гощавали богато и дарявали с кърпа и риза.

Любопитен обичай съществува в някои части на България – полазникът, или първият влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището над слама и съчки, които сам е донесъл. Идеята на този ритуал е двойна – да мътят квачките по време на годината и да дойдат мъже, които да вземат момите.  Ако този, който е влязъл в дома първи на Игнажден е домашно животно, примерно, го посрещат с благодарност и присъствието му се смята за добра поличба.

Ако в дома ви влезе бременна жена или с малки деца, животът ви ще е повече от хубав.

Смята се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме доста щастливи.

Добре е също тъй, ако пътят ви пресече лисица.

В Родопите Игнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. По тази причина на този ден добитъкът не се впряга, за да е държелив и силен през следващата година.

За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват заднишком към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро.

Това се повтаря 12 нощи докато дойде Нова година, като се сменя единствено къщата. Много внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото между си и го пазят за лек и за правене на магии.

Както на повечето подобни дни, традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако на този ден си почиват, раждането им ще е по-леко.

Не изнасяме нищо от вкъщи на Игнажден – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът.

Не даваме и не взимаме нищо назаем.

Не се пере, за да не се настани в дома ни болест.

Не се вари боб, за да не бие градушка.

Не се пипат кошери, за да не избягат пчелите.

Погледнете през прозореца – ако времето е ясно, през април ще има суша. Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година.

Дните от Игнажден до Бъдни вечер се наричат „Мъчници“ и се смята, че през тези дни нераждалите жени не трябва да подхващат домакинска работа, за да раждат по-лесно. На Игнажден всички работят усилено. Почиства се цялата къща, а метлата, с която е заметено, се изхвърля заедно с боклука. На малките деца се издърпват ушетата, за да растат по- бързо. Трапезата на Игнажден

На Игнажден стопанката меси обредна пита с мая, която вечерта се разчупва, у когото остане по-голямото парче се смята, че в него ще е късмета.

Приготвя се жито и царевица за берекет и първо се дава на момите в къщата. Готвят се и сармички. Домакинята давала по два ореха на всеки от семейството а на Бъдни вечер се гадаело по тях. Месят се колачета за здраве, на масата присъства също ошав, картофи, ястия с праз или булгур, мед. Но задължително постни ястия.