Чакръкчията Хасан Алиосман: лекувам без пари и депутати, и магарета

Той живее почти на края на село Долно Големанци, близо до Кърджали, но пътеката до къщата му отдавна е утъпкана от хора и животни, които търсят помощ от него. Казва се Хасан Алиосман и е човек на възраст, но не отказва никому помощ. И не взема пари.

Хасан Алиосман е прочут майстор за оправяне на счупено и изкълчено. Не дели хората и животните. Има ли проблем – оправя го, независимо дали е депутат или магаре например. Случвало се е да го търсят и по нощите и той не пита кой е. Знае, че никой няма да тръгне по нощите от хубаво. Щом чука на вратата му, значи има нужда от помощ.

Често го питат: Как прихвана занаята, бай Хасане, и от кого?

– Още от прадядо ми е занаятът – разказва охотно възрастният мъж. – И дядо ми е бил чакръкчия, и аз съм такъв. Синовете ми също владеят занаята, както и шестгодишната ми внучка Нефиде, която не ме изпуска от поглед, когато работя с хора. И все ме пита какво правя и как го правя.

Чакръкчията се знае като такъв от десетгодишен. Най-напред, още като невръстно дете, помага на дядо си и на баща си. И така постепенно-постепенно научава занаята. Нещо повече – в един момент ръката му става пет пъти по-точна от тази на дядо му. Но това е нормално, защото ръцете на стареца отслабват, но той е спокоен – предал е тайната на внука си.

ПРИ АЛИОСМАН ПРИСТИГАТ ХОРА ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА НА СТРАНАТА
Помогнал е на хиляди хора, а и на животни. При животните е по-трудно. Те не разбират, че ако не им намести крака, няма да могат да ходят. През годините се научил да поваля кравите и магаретата сам. Като им върже едно въже за рогата и едно през кръста, опъне ги с всички сили, и животното пада на земята. Тогава почва да оправя счупения или навехнат крак. При конете е най-трудно. Те са опасни животни – ритат и хапят. Затова бай Хасан не се решава сам да повали кон. Веднъж го направил, но конят скъсал въжето и едва не изпотрепал хората, които гледали наоколо.

Оттогава чакръкчията вече не рискува.
Хората непрекъснато го търсят, чакат го с кола, за да го заведат при болния. Бай Хасан е ходил по селата из цяла България да оправя болни хора и животни. И никога не се е изложил, лека му е ръката. Няма лекарства, няма билки –
златните ръце на бай Хасан са и упойка, и лекарство, и скалпел.

Има дни, в които чакръкчията не може дори да седне. Поогледа се, види колко души чакат пред портичката му и подхваща – или изкривени гръбначен стълб и крака, или изкълчена ръка. Все едно какво е, пипне ли го бай Хасан, и човекът си тръгва като напет левент на сватба.

Някои хора си мислят, че като лекува толкова много куци и сакати, чакръкчията отдавна се е оправил в живота. А той не е взел нито един лев! Той пари не взема.
“Ще ти кажа, че съм по-добър от прочутия Тодор чакръкчията – каза за “БЛИЦ” бай Хасан. – Той при мене е пращал хора, които не може да оправи. Преди доста години рано сутринта ми доведоха едно десетинагодишно момче. Играло си с другите деца, паднало и си ударило ръката в лакътя. Докторите я гипсирали, но така, че като махнали гипса, ръката си остава свита в лакътя, а отзад є стърчи кост. Ходили при Тодор, ама той им рекъл – това не е за мене, отивайте при Хасан от Долно Големанци. Погледнах ръката на детето, поопипах я и казах на родителите му, че ще я оправя тази ръка, но десет дена всяка сутрин да са при мене”.

Възрастният човек вдъхва доверие на родителите на детето и те наистина рано всяка сутрин пристигат пред дома му. На третия ден детото си пуска ръката надолу, на четвъртия започва да я движи, а след десет дена просто му нямаше нищо. Сега това дете е прокурор в София.

В СКРОМНИЯ ДОМ НА ЛЕЧИТЕЛЯ ИДВАТ И МНОГО ВАЖНИ ХОРА

Болката не избира бедни или богати, умни или глупави. И бай Хасан отлично знае това. Затова към всички хора се държи по един и същи начин. Той не дели хората на важни и обикновени. Какви са, що са не ги пита, а бърза да им премахне болката, да намести изкълченото. Чак след това разбира, че човекът е съдия, прокурор, депутат. Да, при него са идвали и такива важни персони, които не слизат от луксозните си коли, да им оправя дископатиите. Какво като са съдии и прокурори, и те са хора, и те душа носят. Веднъж буквално

донесли на ръце проф. Соня Докова от Пловдив, защото не можела да ходи

Имала проблеми с крака, на който не можела да стъпи от болки. Половин час след като я пипват ръцете на бай Хасан, професорката става и си тръгва самичка. И до днес продължава да праща поздрави на лечителя.

“От турци и от гърци не мога да се отърва”, разказва на нашия репортер чакръкчията. Веднъж го вземат с кола и го карат в Истанбул заради едно новородено детенце, което е само на няколко дни. Изписали го от родилния дом, а то не спирало да плаче. Докторите казали, че му няма нищо, но родителите се притеснили и идват да вземат лечителя от Долно Големанци. Отива той с тях в Истанбул, погледнал детето и веднага му светнало, че ръчичката му е измъкната в рамото при раждането. Намества я само с едно пипване и след десетина минути детето заспива като къпано. И в Харманли е ходил бай Хасан да оправя дете с измъкната ръчичка. Веднъж го взели в Кърджали и го закарали до една родилка в болницата. На 25 години била жената, детето є на 21 дни, а тя не можела да стане от леглото и никой не можел да каже защо. Свекърът є продал една овца, та да є плати лечението, а лечение няма – от зле по-зле става жената и отива на умиране. Гледал бай Хасан жената около три минути, а след това казал на свекърва є, и на майка є, че след три дни булката им ще тръгне и сама ще си отиде вкъщи. А тя – на системи. Започнал лечителят с прословутите си лечебни масажи и не прекъсва цял час разтривките. Малко почивка си дава и продължава още един час. След това я хваща за ръката и я вдига да ходи. И тя тръгва, чувства се лека като перце. На третия ден жената действително си отива вкъщи.

СИНОВЕТЕ МУ ЩЕ НАСЛЕДЯТ ЗАНАЯТА

Големият син на бай Хасан, Али Осман, е на 42 години и е в Кърджали. Има си работа, но не скъсва и с чакръкчийския занаят, който е наследил от баща си. Малкият кара автобус и също не се отказва от чакръкчийството. Внучката му пита и разпитва и все разтрива на баба си пръстите. Явно и тя ще се учи от дядо си.

И нека, защото толкова малко са останали чакръкчиите в Южна България – само двама или трима са. А човек като бай Хасан, който познава устройството на човешкото тяло като на длан, знае къде е мястото на всяка костичка, на всяка става и винаги много точно ги намества, ако са си разместили местата. Досега чудотворецът не е допуснал нито една грешка, защото като види, че поредният пациент не е за него, не се заема да го лекува. Изпраща го при доктор.

с. Долно Големанци,
Тодорка НИКОЛОВА