Днес е Сирни Заговезни. Искаме и даваме прошка

Сирни заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния календар. 

Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите.

Празникът Сирница или Сирни Заговезни, последната неделя преди началото на великденския пост, е натоварен с особен смисъл в българския народен календар. Денят е известен още като Прошка, защото е прието тогава по-младите членове във всяко семейство да искат от по-възрастните прошка за волни и неволни провинения през изминалата година.

Така с изчистени от угризения души всички християни могат да започнат великия пост.

Седмицата между Месопустна неделя и Сирни Заговезни е по-специално време и в църковния календар. Тя е отделена от четиридесетницата на поста. През тези дни не се яде месо, но са разрешени всякакви други животински продукти – масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с орехи. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се).

Виж и това:  Манастир лекува рак, спасява от пороци. Бедни забогатяват.

Тези седем дни на прага между зимата и пролетта са време, в което вярващите трябва да се настроят за дългия великопостнически период. През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни наставления за въздържание и разумно отношение към всякакви земни удоволствия и изкушения. Изглежда за тези дни от календара църквата не е успяла да наложи изцяло своите норми и от предхристиянската древност на европейските народи нахлуват демоните на една неподправена и разгулна езическа веселост. Това е така не само у нас, но и в цялото европейско пространство.

У нас през тези дни моми и ергени се люлеят на люлки, по села и градове тръгват шумните кукерски шествия, палят се и се прескачат огромни огньове, въртят се горящи сламени факли и се хвърлят пламтящи стрели. Най-активни в тези обичаи обикновено са ергените и момите. Ритуалите за здраве и плодородие често са съпроводени с изричането на различни римувани пожелания и неприлични стихчета.

В Русия сиропустната седмица се нарича масленица и тогава обикновено се организират балагани – панаири на открито с люлки, въртелешки, фарсови театрални пиески, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер, пие се като за последно и хората се отдават на дружно и неистово веселие. В миналото често се случвало тези разюздани всенародни веселби да вземат човешки жертви сред съсловието на богатите търговци, без да е ясно дали причина за това е огромното количество изпита водка или холестеролът в черния и червения хайвер.

В Западна Европа в седмицата преди поста обикновено са дните на карнавала, който от Средновековието се е утвърдил като основен форум за народната култура. Това е време за кратко освобождаване от установения от църквата и институциите ред. Тогава отпадат всички норми, условности и забрани, които в останалата част от годината определят ритъма и правилата на живота. Хора от различни социални групи и възрасти за няколко дни през годината стават равни и близки в един преобърнат свят, който сами пресъздават. По улиците тръгват пародийни шествия с шутове, маскирани като папи, епископи, крале, графове и представят различни, не всякога благопристойни житейски сцени. Всички танцуват и пеят. Цвърчат скари, на които се пекат наденици и всякакви меса, лее се вино и бира в изобилие.

Често разиграван ритуал е битката между Поста и Карнавала. Първият обикновено е представян като мършава старица, която държи сушена херинга, докато Карнавала е дебел и доволен, червендалест мъж, яхнал буре с вино или бира и окичен с наденици, пушени бутове и други лакомства. В края на празника обикновено над Карнавала бива устроен съд и след пародийната присъда следва пародийно погребение.

Виж и това:  Гробницата на Бастет – голямата загадка на Странджа

Нещо подобно се случва и с кукерския цар. След обредното „заораване“ и „засяване“ с впрегнати в рало кукери той бива символически убит от тях, за да възкръсне отново. Корените на този обичай етнолозите откриват в култа към Дионис от тракийската древност, а като цяло етнографската близост между пролетните празници у различните европейски народи се таи в техния общ индоевропейски произход.

Те всичките са братовчеди, независимо какво мислят по този въпрос европейските институции.

На Сирни заговезни – неделята преди започването на строгите Великденски пости, се прави трапеза с животински продукти, но без месо.

На трапезата присъстват ястия, направени от сирене и яйца, от масло и мляко. Традицията повелява на този ден да се направи баница със сирене и да има бяла халва с ядки.

Халвата се ползва за обичая хамкане – връзва се за конец и всички поред се опитват да я лапнат, без да използват ръцете си.