Ваксинирах се с „връзки“ като при соца

На 65 години съм. Точно. Само преди седмица успях да си поставя първа игла, както се изразяват лекарите. Естествено на „Астра Зенека“. Реших да го направя въпреки антиваксърската кампания, въпреки заплахите, че това не била най-ефикасната ваксина. Макар че в Англия си ваксинират с нея. А вероятно и в Швеция.

Друго обаче ме вълнува. Ваксинацията ми стана  възможна благодарение на „връзките“ ми. Това, че съм на възраст, че имам придружаващи заболявания, не трогва никого. Личният лекар кършеше ръце и продължава да го прави. Ваксини няма, камо ли пък да избираме каква да ни сложат. Та всичко това ме наведе на мисълта за ролята на връзките в живота ни. Всъщност, като се замисля, това е най-гадното, най-отблъскващото, най-противното наследство на скапания социализъм. И в същото време е най-отвратителната същност на днешната уж демокрация. Да имаш връзки през соца те превръщаше във важна фигура, която можеше да преодолява неговите несъвършенства и да решава проблеми. Да имаш връзка означаваше да я заменяш с връзката на друг в друга област, когато ти се наложи. А да си човек с много връзки тогава беше направо върховно.

Как е днес? Същото. Само че днес, ако нямаш връзки или пари, може да живееш с проблеми, някои от които са нерешими.

Излиза, че за 30 години имитация на демокрация ние просто сме приспособили най-отблъскващата същност на соцобществото. И днешната криза го подсказва. Спомняте ли си с каква тревога се говореше за възрастните с много придружаващи заболявания. Как те трябва да бъдат ваксинирани на предно място, за да се съхрани животът им. Ако се направи справка към днешна дата, ще се види, че те са пренебрежително малко. И има да чакат. Зелените коридори за тях са недостъпни. Джипитата – безпомощни, а новите технологии и техника слабо познати. Какъв избор им остава на тези хора.