Случайност? ГЕРБ раздавали златни паспорти на „инвеститори” от офшорни зони, забранени в ЕС

Бившите управляващи от ГЕРБ са раздавали златни паспорти на тарикати от офшорни зони, които са забранени в Европейския съюз, научи Narod.bg.

От 2014 г. досега Българската агенция за инвестиции (БАИ) е удостоверила вложения на общо 981 лица от държави извън ЕС, въз основа на които да им бъде разрешено постоянно пребиваване в България и българско гражданство. Това става ясно от отговор на запитване на „Дойче веле“ до БАИ.

Агенцията е институцията, която гарантира, че инвестициите в акции, облигации, имоти, производство и др. са в размера, деклариран от чуждестранните лица, за да получат най-напред разрешение за пребиваване в България.

После могат да кандидатстват за български паспорт, с който да се сдобият с право на безвизово пътуване, престой и работа във всяка от 27-те страни на Европейския съюз.

Удостоверенията на БАИ за направените инвестиции по чл. 14а от Закона за българското гражданство (ЗБГ) се прилагат към преписките на кандидатите. На агенцията е отредено да контролира дали ги поддържат в законовия срок, след който кандидатстват за гражданство.

Случайност? Най-много кандидати са от Китай, Русия и Близкия изток

От 981-те 619 са в графата „процедура по пребиваване“, а останалите 362 – гражданство, като в т.ч. са и 143-има, които се възползват от правото си да кандидатстват като членове на семейство или съпруг/съпруга на инвеститор (чл.12а от ЗБГ). Прави впечатление, че повечето кандидати за постоянно пребиваване – 449 от 619-те, избират да инвестират в права по концесионни договори със стойност на договора минимум 1 милион лева.

Едва 17 са предпочели да внесат в капитала на българско дружество – минимум 2 млн. лева за проект, сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите.

Най-много са кандидат-инвеститорите от Китай (169), следвани от Русия (147) и Близкия Изток – Ливан (33), Египет (31), Иран (19), Йордания (17), Ирак, Сирия (8), Йемен (7), Саудитска Арабия (8), ОАЕ (1). В листата са и представители на бившите съветски републики – Казахстан (18) и Украйна (12), както и граждани на Пакистан (47), Индия (9), Виетнам (11). Малцина идват от африкански държави – по един от Гана, Конго, Чад и др.

Интерес буди присъствието на петима от Сейнт Китс и Невис, известна офшорна дестинация, нашумяла и покрай разкритията от „Панамските досиета“. Според статистика на БНБ инвестициите от този данъчен рай в България надхвърлят 6.4 милиона евро до миналата година.

Федерация Сейнт Китс и Невис беше в списъка на признатите от България офшорни зони (юpиcдиĸции c пpeфepeнциaлeн дaнъчeн peжим пo cмиcълa нa Зaĸoнa зa ĸopпopaтивнoтo пoдoxoднo oблaгaнe), утвърждаван от министъра на финансите, но отпадна в края на 2016 г. под европейски натиск.

Причината – европейският черен списък на офшорните зони, от който беше извадена по-късно. А през 2020 г. отпадна и от списъка на ЕС на юрисдикции, които не оказват съдействие за данъчни цели. В него обаче е Доминика, откъдето четирима са инвестирали, за да живеят в България.

Тенденцията да преобладават кандидати от Русия, Китай, арабския свят е същата като в Малта и в Кипър, където 40% от „златните“ паспорти са на руснаци. Срещу двете островни държави Еврокомисията образува наказателни процедури заради нарушаване на правото на ЕС с продажбата на гражданство срещу инвестиции.

На 1 ноември м.г. Кипър прекрати схемата, но властите бяха критикувани, че продължават да обработват висящи заявления. В Малта обаче се съпротивляват, дори след като местни медии съобщиха как „инвеститор“ от ОАЕ пристигнал сутринта и след девет часа си тръгнал с паспорт.

Вижда ли се краят на схемата

Въпреки че ЕК и Европарламентът критикуваха „златните паспорти“ като застрашаващи сигурността на Съюза заради рисковете от корупция, пране на пари и навлизане на криминални лица, в България ГЕРБ и ДПС я запазиха. В началото на тази година ГЕРБ помогна да бъдат одобрени в парламента промените в Закона за българското гражданство, внесени от Йордан Цонев от ДПС.

Така бе уредено чужденци да вземат българско гражданство, ако вложат 1 милион лева в капитала на местна фирма, която работи по приоритетен проект, а самите те са получили разрешение за постоянно пребиваване преди най-малко година.

Сега схемата е на път да бъде разрушена. Служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов се обяви за премахване на търговията с „инвестиционното гражданство“, като за целта предлага промени в Закона за българското гражданство. Стоилов разпореди и на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) да провери гражданствата, придобити на това основание през последните години.

Макар в България гражданство срещу инвестиции да са получили стотина души за седем години, а не няколко хиляди, както в Кипър и Малта, глобалният закон „Магнитски“ насочи ударите си точно към тази българската практика.

Сред мотивите за американските санкции срещу бившия депутат от ДПС Делян Пеевски и зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните резузнавателни средства Илко Желязков, наричан „лейтенанта на ДПС“, беше упоменато,

че от началото на 2018 г. са „ръководели схема за продажба на български документи за пребиваване, за която се твърди, че представители на дружества плащали подкупи на български длъжностни лица, които да гарантират, че техните клиенти ще получат документи за гражданство незабавно, а не след заплащането на депозит от $500 000 или след като изминат петте години за обработването на законно обосновано искане“.

Българската прокуратура съобщи, че е поискала от американски власти информацията, на база която се основават констатациите за санкционираните, снети били и обяснения от тях. Изглежда, че обвинението не бърза особено.

По случая обаче може да съдейства Стамен Янев, който оглавяваше Българската агенция за инвестиции от януари 2015 г. до юли 2020 г., когато стана заместник-министър на икономиката. Служебният министър Кирил Петков го върна отново начело на агенцията и го остави като председател на надзора на Българската банка за развитие.

Колко са получилите гражданство срещу инвестиции?

Колко са обаче издадените от Комисията по гражданството към президентската институция паспорти срещу инвестиции? По традиция тя се оглавява от вицепрезидента, който издава или отказва укази за гражданство въз основа на предложения от Министерството на правосъдието и доклади на Комисията.

Проверка на ДВ в годишните доклади, публикувани от президентската институция, показа, че за периода 2017-2020 техният брой е общо 89. Но от януари 2012 – януари 2017, когато вицепрезидент беше Маргарита Попова, не е изрично упоменат броят на лицата, получили паспорти срещу инвестиции. Те са включени в общата бройка на придобили българско гражданство на основание няколко текста от ЗБГ, включително и срещу инвестиции.

„Българското гражданство е било сфера на тежки корупционни практики“, заяви през юни по БНР зам.-министърът на правосъдието Иван Демерджиев. Време е да разберем чии ръце са позлатили „златните паспорти“.