Уволнен от Спешна помощ лекар скъса оковите и каза истината: Кърваво интервю!

Последната година и половина българите, а и целият свят, изведнъж осъзнаха колко са важни лекарите. Хиляди ръкопляскаха на медиците, които се бориха с риск за живота си с КОВИД-19.

Еуфорията обаче поотмина и отново вместо „осанна“ се чува „разпни го“. Българските пациенти имат повод за недоволство и за всичко винят медиците. Те пък от своя страна се борят не само за здравето ни, но и с хилядите бюрократични пречки пред тях. Един от лекарите-бунтари е д-р Николай Клинкачев. Който често е в конфликт с началниците си, но никога с пациентите си.

Ето какво разкрива д-р Клинкачев в интервю за „Труд“:

– Д-р Клинкачев, здравеопазването продължава да е една от най-болните теми за българите. Докога така?

– Просто всичко трябва да се промени коренно, от начало. За мене това е мъртво родена система и да се опитваш да я реанимираш, е безсмислено. Първо, трябва да се промени начинът на финансиране.

В момента колкото по-скъпа е пътеката, толкова повече печелят лечебните заведения. А реално погледнато, един инфаркт при двама различни пациенти може да струва и да се лекува по различен начин. В здравеопазването действат лобистки структури – за някои пътеки се плащат огромни пари, за други се правят нищожни.

– Служебното правителство обеща реформи, мислите ли, че ще са успешни?

– Служебното правителство има само три месеца на разположение. Стараят се, но каквото и да направят, всичко след това ще бъде върнато постарому. Здравеопазването е политика и то не само в България. Това е моето мнение – техните действия няма да променят нещо особено.

– Има ли светлина в тунела?

– На този етап не виждам.

– Трябва ли болниците да са търговски дружества?

– По принцип здравето е достъпно за всеки гражданин по конституция, но не бива държавните болници хем да са държавни, хем да са търговски дружества и принципалът – Министерство на здравеопазването, да определя тяхната „търговия“.

От една страна то решава колко легла да има в определената клиника, колко пациенти с такива заболявания могат да преминат през нея, а от друга – те са търговски дружества. Това е абсурдно. Все едно някой да ти каже – ще продаваш доматите по 1,50, без да се интересува, че си вложил в отглеждането им 2,00 лв.

– Нали здравеопазването е безплатно, защо пациентите трябва да доплащат за куп неща?

– Много неща не се покриват от здравната каса. При херния, например, ако искаш да ти сложат платно, за да не рецидивира, трябва да ги го платиш. Според мен обаче е недопустимо избор на екип и консумативи да се плащат от човек, който има здравни осигуровки.

– По време на мерките срещу коронавируса болниците не приемаха планови пациенти, а и хората се страхуваха да отидат, за да не се заразят. Какъв ще е резултатът?

– Ние зарязахме другите болести. По време на т. нар. пандемия бяха забранени плановите хоспитализации за няколко месеца и сега колеги от една от болниците ми казват, че са открити десетократно повече тумори на дебелото черво, на стомаха и на черния дроб.

– Но целият свят изпадна в паника от този неизвестен досега вирус.

– Страхът е най-голямата болест. Основна роля в случая имат и медиите, за съжаление, защото всички новини започваха с това колко са болните, колко са умрелите. А мерките бяха на парче. Не може днес да имаш 5000 човека заразени и да кажат – сложи маските, утре – 200 и махни маските. Тука си има медицинска статистика.

Не може ден за ден да променяш правила, наредби и т. н., това е непрофесионално. Всички тези мерки, като плексигласовите прегради, отстояние на метър и половина, са абсолютни глупости.

Вирусът на КОВИД-19 не е бълха. Ако някой кихне в една ученическа стая или друго помещение и е заразен, до 2 минути въздухът там вече е заразен. Видяхме, че в страните, в които бяха взети най-строгите мерки, това не помогна.

– Вашето семейство как премина през изолацията, мерките, страха?

– Забраних на родителите си да гледат новини и им казах, че ако само чуя, че са го правили, повече няма да стъпя у тях. Аз не мога да разбера и нещо друго – какво е това социална дистанция?

Думата е физическа дистанция, социална е нещо съвсем друго. По време на мерките, най-голямата спешна болница „Пирогов“ се превърна в ковид отделение. Това отваряне във всяка болница на ковид отделение, също не беше необходимо. Трябваше да се отворят 2-3 болници, в които се лекува ковид и толкова.

– Наистина ли са толкова страшни мутациите на коронавируса, особено индийската?

– Не мога да го коментирам, защото първо не знам произхода на вируса – дали е лабораторен или не. Но един вирус, за да мутира, му трябват много години. За толкова кратко кратко време това не може да стане.

– Вие дълги години работихте в Спешна помощ. През последната година и половина те бяха първите, срещащи се с болни от ковид пациенти. Често биват и нападани от разбеснели се близки. Как могат да бъдат защитени?

– Те изобщо не са защитени, въпреки че са част от националната сигурност. Ако има военно положение например, спешната помощ е част от държавната структура за защита, част от сигурността.

Просто трябва да се промени статутът на колегите, които работят там. И когато някой им посегне, да бъде съден. Както при нападение на полицаи се носи наказателна отговорност, така и при нападение на медицинско лице трябва да бъде същото.

– Вие бяхте уволнен от Спешна помощ, защо?

– Уволниха ме заради изказване. Почина едно дете, ударено от ток и ние нямахме дефибрилатор. Докато изпратят екип с дефибрилатор, детенцето почина.

Малко по-късно по повод на друг починал пациент дойде екип на телевизията и ме попитаха защо линейките се бавят. Отговорих – има много линейки, но няма достатъчно екипи и няма необходимото оборудване в линейките. След това изказване ме уволниха дисциплинарно за уронване престижа на институцията. Спечелих делото, но вече работех на друго място и не пожелах да се върна в Спешна помощ.

– Може би на спешните медици не се отпускат достатъчно пари?

– Пари се отпускат колкото за 2-3 големи болници. Ако си мислите, че парите на болниците се харчат само за пациенти и пари на персонала, това не е вярно.

Ако отидете на Сточна гара (където се намира Спешна помощ-София – б. р.), ще видите как има специален светофар, където влиза началникът на Спешна помощ. Направиха се ремонти на стаите за почивка, направи се служба по сигурност в самата сграда. Сега по-лесно ще влезете в президентството и парламента, отколкото в Спешна помощ.

– Оказва се, че здравето е бизнес.

– На 100%. Аз и вие си плащаме здравните осигуровки и те отиват в един кюп, в една кофа, от която се разпределят за малцинствата, които не си плащат здравните осигуровки, за пенсионери. Не е както в другите европейски страни – имаш застраховка, но парите от нея отиват само за тебе и ти всеки момент знаеш, какво ще покрие тя. Тези, които управляват – дали вчера, днес или утре, искат да печелят пари от здравето ни.

– Българите обаче сами сме немарливи към собственото здраве. Защо го пренебрегваме?

– Може би такава ни е общата култура, но не всички са такива. Спомням си едно семейство, което трябваше да си направи генетично изследване, защото искаха да имат деца.

То се прави, за да докаже има ли в тях генетична мутация, която може да се прояви в потомството им. Изследването струва 1000 евро и не се покрива от Здравната каса. Когато им го казах, те и двамата в един глас отсякоха – по-добре да изпуснем една почивка в чужбина и да родим здраво дете, отколкото цял живот да страда и то, и ние.

– Сега се занимавате с генетични заболявания, те лекуват ли се?

– Някои се лекуват, други не, но може да се предвидят и да се каже – по-добре осиновете дете, защото има проблем. Но нашият манталитет е такъв – готови сме да дадем 500 лв. в кръчмата, но не и за изследване, което може да промени живота ни.

– Кога човек трябва да се усети, че нещо не е както трябва и направи генетичен тест?

– Не е нужно да се усеща, медицинската генетика е в основата на медицината, тя е нова наука, но за сметка на това има големи възможности. Познавайки човешкия геном, ние можем да предотвратим и да излекуваме много генетични заболявания с генетични тестове.

Ако мога да дам един пример – например синдромът на Фабри е заболяване, при което има мутация в един белтък, което обаче причинява много промени в организма – увреждане на кръвоносни съдове, бъбреци, оттам инфаркти, инсулти.

Този белтък може да бъде синтезиран в лаборатории и при доказване на заболяването с генетичен анализ, пациентите могат да живеят нормален и дълъг живот. За такива изследвания човек трябва да бъде изпратен от специалист, но първата среща е с личния лекар, който да прецени.

– Колко са страдащите от редки заболявания в България и каква част от тях са с генетични дефекти?

– Не са малко, нямам представа, като процент колко са. Тези, при които се появява заболяване поради генетична мутация, са само върхът на айсберга. Много хора носят генетични мутации, които са „заспали“ и могат да се проявяват в следващите поколения. Например един родител, който е абсолютно здрав, може да предаде увредена генетична информация на следващото поколение, където тя да се прояви като болест.

– Българинът няма особено доверие на лекарите, чия е вината?

– Създава се изкуствен негативизъм между пациенти и лекари. Двама се карат – третият печели. Печелят тези, които са на върха. Според мене системата е грешна. Тези лекари, които взимат пари под масата, дори и да получават 50 хил. лв. заплата, те пак ще взимат. Всичко зависи от целта на лекаря.

– Вашата цел каква е?

– Аз започнах тази работа, за да мога да лекувам хората. Знаех, че няма да взимам много пари, баща ми е лекар и знаех колко е взимал.

– И какво ви донесе лекарската професия – повече позитивни или негативни емоции?

– Ако ги сложа на кантара, не знам. Може би по равно. От почти 5 г. ми се наложи да работя като администратор поради здравословни проблеми и много ми липса клиничната работа, която съм работил от 19-годишен. Най-удовлетворяващо беше в Спешна помощ, виждаш реално резултата. Пациента или ще го загубиш, или ще го измъкнеш, виждаш резултата бързо.

– Пациентите са различни, но понякога и лекарите нервничат и са груби. Това допустимо ли е?

– Подходът към пациента е много важен. Пациентите биват грамотни, неграмотни, агресивни, смирени. При самата среща с пациент и неговите близки трябва да прецениш как да реагираш.

Например, първото нещо, когато влизам някъде, гледам обувките до вратата – за да видя има ли мъже в къщата, защото ако трябва да се носи, ще трябва помощ.

Когато вляза в хола или спалнята, се оглеждам има ли лекарства наблизо, има ли снимки с черна лента – загуба на близък човек, има ли документи в папка (това правят стриктните пациенти или хипохондриците), това се основни неща. Ако пациентът е в състояние, влизайки го гледам в очите и му подавам ръка.

Стискам здраво, за да усети подкрепата ми. Ако пациентът е в тежко състояние, няма какво да го отпускам, решавам всичко с императивен тон, за да могат да съдействат и близките.

И искам да кажа нещо много важно на хората, които се обаждат на Спешна помощ – не прекалявайте! Имаше една леля Генка, която на година викаше спешните медици по над 250 пъти. И докато ти отидеш при нея, за да установиш, че u няма нищо, на друго място някой умира, а няма как са се разкъсаш.

– Какво е основното във вашата професия?

– Смирението. Когато бях млад лекар с шестмесечен стаж, работех в кардиологична клиника и успях да открия у един пациент заболяване, което се среща много рядко. Човека го оперираха и всичко се разви благополучно. Тогава започнах да се гордея, че толкова млад успях да поставя тази трудна диагноза правилно.

Тогава един от моите учители – проф. Даскалов, ми каза – не се възгордявай, бъди смирен, защото още утре може да сбъркаш и да убиеш пациент. Не се тупай в гърдите, направи си съответните анализи и изводи как си достигнал до тази диагноза, какво ти е струвало и продължавай да си лекуваш пациентите. Това е…