Проверка на фактите: В България няма рекорден ръст на цените през октомври, нито „галопираща инфлация“

Официалните данни показват, че макар цените да остават високи, рекордно ново поскъпване няма, сочи проверка на factcheck.bg.

През октомври темпът на инфлацията бележи спад.

В края на на октомври в различни сайтове се появиха заглавия, според които има ново рязко поскъпване на храните в България и цените им са отбелязали 10% ръст само за първите три седмици на месеца.

Твърдението присъства в още над 10 новинарски сайта, като текстът в „24 часа“ е споделен в няколко Фейсбук групи с обща аудитория от близо 380 000 потребители. Публикациите във „Флагман“ и „България утре“ също са споделени в страниците на съответните медии в социалната мрежа с общо около 100 000 последователи.

Статиите се позовават на движението на индекса на тържищните цени, който се изчислява от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Какво отчита индексът за цените на едро?

Индексът на тържищните цени (ИТЦ) отразява промените в цените на широк набор от хранителни стоки.

Проследяват се сделките на едро на борсите в страната. Комисията публикува актуални данни в края на всяка седмица, които отчитат дори минимални промени в стойностите. Тези седмични бюлетини често намират широк отзвук в медиите, като акцентът е върху продуктите с най-голямо поскъпване. Това генерира медиен шум, който понякога води до изкривяване на реалната картина на пазара в момента.

През октомври тази година в седмичните бюлетини няма данни ИТЦ да се е увеличил с 10%, както се твърди в публикациите. Към 21 октомври стойността му е 2.166 при 2.096 в края на септември, което представлява увеличение с малко над 3%. На 23 октомври „168 часа“ публикува интервю с директора на ДКСБТ Владимир Иванов, в което той също говори за 3% ръст на цените на храните на едро през периода.

Есенното покачване на цените на храните не е необичайно, както може да се види от движението на индекса на ДКСБТ през последните няколко години. През октомври 2021 той също се е покачил с малко над 3% спрямо септември същата година, макар увеличението да е тръгнало от много по-ниски базисни цени. Според Владимир Иванов годишният ръст на ИТЦ към този момент е 27%.

Източник: ДКСБТ

Както се вижда от статистиката обаче, най-съществената част от това поскъпване е настъпила през пролетта на тази година, като най-високите стойности на индекса са достигнати в края на април и началото на май, а след това има спад. Според директора на ДКСБТ като цяло не се очакват резки скокове на цените през предстоящата зима, макар че плавното им покачване може да се запази още известно време.

С колко поскъпват храните в магазините?

Цените на продуктите, които достигат до крайните потребители, се проследяват от Националния статистически институт (НСИ). Според тази статистика през целия октомври храните са поскъпнали с 2.3% спрямо септември. Това увеличение е същото като през предходния месец и не представлява рекорд.

От данните се вижда също, че месецът с най-голямо поскъпване и най-висок темп на инфлация за последната година е април 2022, а през юни и юли дори има леко поевтиняване на хранителните стоки. НСИ води статистика както за цените на храните, така и за потребителските цени като цяло – категория, в която влизат и разходи като жилища, дрехи, горива и енергия, образование, култура и т.н. Този индекс на потребителските цени се използва като официален измерител на инфлацията. През октомври НСИ отчита месечна инфлация от 0.9%. Тя бележи забавяне в сравнение с предходния месец – през септември месечната инфлация беше 1.2%. На годишна база нивото й в момента е 17.6%, което бележи лек спад за пръв път от началото на 2021.

Статистиката на НСИ показва, че основни двигатели на инфлацията в България през 2022 освен цените на храните са и тези на горивата. Данните показват, че след пика през пролетта цените на транспортните горива се понижават последователно през юли, август, септември и октомври.

БНБ прогнозира, че приносът на горивата за инфлацията ще се свива през последните месеци на годината. Въпреки това Националната банка очаква в средносрочен план инфлационният натиск да остане сравнително висок. Обяснението за това е, че в резултат на покачването на цените започва и натиск за увеличаване на номиналните възнаграждения за труд. Ръстът на заплатите на свой ред води до ново оскъпяване на продуктите и услугите на бизнеса, който прибавя нарасналите си разходи за труд към цените.

В икономическия си бюлетин Европейската централна банка (EЦБ) обяснява, че цените на храните са съществен фактор за инфлацията, защото разходите за тях представляват голям дял от потреблението на домакинствата. Икономическият шок предизвикан от нападението на Русия над Украйна създаде криза във вноса на горива и храни и високи нива на несигурност, а това доведе до скок в цените и инфлацията през пролетта на 2022. През лятото цените на горивата, които влияят както на цените на храните, така и на цялостната инфлация, се успокоиха. Затова прогнозите на българските и европейските институции са за постепенно стабилизиране на инфлацията през последните месеци на годината и през 2023.

Внушенията за галопираща инфлация

Когато потребителските цени се покачват, в публичното пространство често се появява фразата  “галопираща инфлация.” На 15 ноември омбудсманът Диана Ковачева например коментира в участието си в “Тази сутрин” по bTV, че се намираме “в ситуация на една галопираща инфлация, както казват експертите.”

През май тази година Костадин Ангелов от ГЕРБ също използва това определение в коментар за работата на тогавашното правителство. Изразът се появява в изказвания на политици още от предизборната кампания през есента на 2021, когато беше използван от Цончо Ганев и Красимир Каракачанов. Тогава Factcheck.bg провери тези твърдения и обясни защо те са неверни.

Според дефиницията на професор Пол Самюелсън, нобелов лауреат и автор на широко използвани учебници по макроикономика, за галопираща инфлация може да се говори когато процентите на увеличение на цените са дву- или трицифрени или по-точно когато годишната инфлация надхвърля 20%, но е под 1000%. Инфлацията в България е под тези стойности.

Според икономиста Лъчезар Богданов при галопираща инфлация спестяванията се обезценяват и има стремеж получените или спестени пари да бъдат похарчени възможно най-бързо, каквато ситуация в България е наблюдавана последно през 1996 г., когато цените се покачват със 122% спрямо 1995, а през 1997 вече става дума за хиперинфлация.

“В нашия случаи имаме почти изцяло ефект от енергиен шок”, коментира Лъчезар Богданов пред Factcheck.bg – газът, а оттам и електроенергията, която в Европа е свързана, скочи 10-20 пъти за месеци, което размества всякакви икономически сметки и планиране.”

Богданов е на мнение, че говоренето за “галопираща инфлация” в този контекст има преди всичко “литературно-емоционален характер”, тъй като чрез него се създава усещане, че цените нарастват неукротимо. В същото време, то се разграничава от хиперинфлацията, която повечето хора свързват с Германия от 1920-те, България през 1990-те или Венецуела сега, тъй като в тези случаи става дума за пълен разпад на паричната система и местната валута губи всякаква стойност.

Усещане за инфлация

В образователните си материали по темата ЕЦБ обяснява, че потребителите често имат усещане за още по-висока инфлация, отколкото сочат обективните показатели. Една от причините за това е, че повишенията на цените предизвикват много повече внимание от стабилните или спадащите цени. Те имат по-голям обществен и медиен отзвук и се помнят по-дълго.

Друга причина е, че потребителите забелязват преди всичко цените на продуктите, които купуват най-често и които консумират в по-големи количества. Така индивидуалните различия или предпочитания в потреблението могат да водят до различно субективно усещане за покачване на цените.

Случва се също да има рязко покачване на цената на отделен продукт, което да създаде усещане за ценови шок, въпреки че този продукт може да няма толкова голяма тежест в цялостното потребление и поскъпването му да не се отрази чувствително върху инфлацията.

Очакванията за поскъпване пораждат поскъпване

Когато потребителите очакват цените да се вдигат, това влияе върху поведението им. Очакването за по-високи цени в бъдещето води до повече покупки в настоящето, което от своя страна е фактор за поскъпване. Служителите, които очакват ръст на цените, изискват от работодателите си по-високо заплащане. Бизнесите също трябва да вземат под внимание очакваната инфлация, когато определят ценовата си политика. По този начин очакванията за ръст на цените могат реално да въздействат върху икономиката. Това означава, че ролята на медиите е особено отговорна, защото коректното отразяване на тези показатели може да има реално значение за тяхното развитие.